Балканите, доскоро известни с едни от най‑чистите и най‑малко нарушени реки в Европа, изпитват значителен спад на естествените водни пътища. Ново изследване показва тревожна редукция на девствени речни участъци.
Регионалният доклад „State of Balkan Rivers 2025“ анализира 83 824 км реки в 11 балкански държави и установи, че делът на „почти естествените“ реки е спаднал от 30 % през 2012 г. до 23 % през 2025 г. Това означава загуба от около 2 450 км реки с почти непокътнато течение.
Основният фактор за това влошаване са хидроенергийни и инфраструктурни проекти. Бентове и язовири променят естествения поток и нарушават екосистемите на едни от последните големи свободно течещи реки в Европа.
Докладът подчертава, че макар регионът все още да запазва по‑голям процент естествени води от повечето части на Централна и Южна Европа, тенденцията е ясно низходяща.
Спадът е особено сериозен в Албания и Босна и Херцеговина. В Албания делът на почти естествените речни участъци е намалял от 68 % през 2012 г. до 40 % през 2025 г.
Подобна тенденция се наблюдава и в Босна, където непокътнатите участъци също са намалели значително.
Причините включват не само големи язовири, но и хиляди малки водноелектрически централи, които засмукват вода от коритата, както и изкопни работи и инженерни интервенции по реките.
Въпреки тревожните данни, има и примери на успех: около 900 км реки и потоци са били запазени благодарение на блокиране на проекти и създаване на защитени зони. Един от ярките примери е река Вьоса в Албания, която през 2023 г. бе обявена за първия европейски национален парк за диви реки.
Експерти предупреждават, че без координирани действия на национално и европейско ниво този значим природен ресурс може да бъде необратимо загубен. Те призовават за по‑строги регулации, забрана на нови повредни хидроенергийни проекти и възстановяване на увредените речни участъци.
Последвайте Станция Земя във Facebook за още теми и анализи без излишен шум.
