Човешката дейност продължава да повишава глобалните температури и да създава все по-сериозни рискове за хората, икономиките и природните екосистеми. Според учените през следващите десетилетия последствията ще се задълбочават, но бързи и решителни действия все още могат да ограничат най-тежките сценарии от климатичните промени.
Климатичните промени представляват дългосрочно изменение на средните температури и метеорологичните условия на Земята. Макар климатът да се е променял и в миналото, скоростта на затопляне през последното столетие е безпрецедентна. Данните на Световната метеорологична организация показват, че от 80-те години насам всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното, а всички 11 най-топли години в историята на измерванията са регистрирани след 2015 г.
2024 г. се открои като най-горещата година, измервана досега, като за първи път средната глобална температура надхвърли с повече от 1,5 градуса по Целзий нивата от прединдустриалната епоха в края на XIX век. Това беше отчетено от Службата „Коперник“ за изменение на климата. През 2025 г. температурите останаха близо до рекордните стойности, въпреки лекото понижение, свързано с естествения климатичен феномен Ла Ниня.
Научният консенсус е категоричен, че това бързо затопляне не може да бъде обяснено с естествени фактори. Междуправителственият панел по изменение на климата подчертава, че основната причина е изгарянето на изкопаеми горива – въглища, нефт и газ – в енергетиката, индустрията и транспорта. При този процес в атмосферата се отделят парникови газове, основно въглероден диоксид, който задържа топлината и действа като изолиращо „одеяло“ около планетата. От началото на Индустриалната революция концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е нараснала с над 50% и през 2024 г. е надхвърлила 420 части на милион – нива, невиждани в близката геоложка история.
Ефектите от климатичните промени вече са ясно видими. Все по-чести и интензивни горещи вълни, проливни валежи и суши, ускорено топене на ледници и ледени шапки, покачване на морското равнище и затопляне на океаните оказват натиск върху цели региони. Пожарите в района на Лос Анджелис през януари 2025 г. са показателен пример – бедствието отне живота на 30 души, доведе до евакуацията на около 200 000 души и причини щети за над 100 милиарда долара. Анализ на учените от инициативата World Weather Attribution сочи, че климатичните промени значително са увеличили вероятността от горещите и сухи условия, довели до пожарите. По подобен начин тежката суша в Източна Африка през 2022 г., поставила над 20 милиона души в риск от глад, е станала поне 100 пъти по-вероятна заради глобалното затопляне.
Колкото повече се повишават температурите, толкова по-тежки стават последствията. През 2015 г. близо 200 държави се ангажираха да ограничат затоплянето до 1,5 градуса чрез Парижкото споразумение. Макар тази граница да не означава пълна безопасност, научните оценки показват, че затопляне от 2 градуса или повече би довело до значително по-големи рискове – от екстремни горещини и по-високи морски нива до заплахи за продоволствената сигурност, разпространение на климатично чувствителни заболявания и изчезване на голяма част от кораловите рифове.
Особено тревожни са т.нар. климатични „преломни точки“, след които процесите могат да станат необратими – като колапс на ледената покривка на Гренландия, отслабване на океанските течения в Атлантическия океан или ускорена деградация на Амазонската гора. По данни на Междуправителствения панел по изменение на климата между 3,3 и 3,6 милиарда души по света вече са сред най-уязвимите към климатичните промени, като най-силно засегнати са по-бедните държави, които исторически имат най-малък принос за глобалните емисии.
Постигането на нетни нулеви емисии на въглероден диоксид е ключово условие за овладяване на климатичната криза. Това означава не само драстично намаляване на емисиите, но и активно извличане на остатъчния въглероден диоксид от атмосферата. Въпреки напредъка при възобновяемите енергийни източници и електрическите превозни средства, глобалните емисии остават на рекордно високи нива. По оценки на Световната метеорологична организация дългосрочното затопляне през 2024 г. вече е достигнало между 1,34 и 1,41 градуса по Целзий, което поставя света на път да премине границата от 1,5 градуса около 2030 г.
През октомври 2025 г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призна, че временното надхвърляне на целта от 1,5 градуса е практически неизбежно, но изрази надежда, че с достатъчно амбициозни политики температурите могат да бъдат върнати под този праг до края на века. Без сериозна промяна в настоящите политики обаче прогнозите сочат затопляне, близко до 3 градуса.
Международните преговори продължават, но напредъкът остава ограничен. Срещата COP30 през 2025 г. не доведе до нови ангажименти за изкопаемите горива и обезлесяването, а финансовата подкрепа, обещана от богатите държави на по-бедните, остава далеч под необходимото. Следващата конференция на ООН за климата – COP31 – е насрочена за ноември 2026 г. в Турция.
Макар ключовите решения да зависят от правителства и корпорации, индивидуалните действия също имат значение – от намаляване на пътуванията със самолет и енергийното потребление, през подобряване на енергийната ефективност на домовете, до промени в начина на хранене и придвижване. Взети заедно, тези стъпки могат да допринесат за забавяне на климатичните промени и ограничаване на най-тежките им последици.
