България продължава да изостава значително спрямо съседни държави в изграждането на магистрален път, като темпът и разходите остават най-критичните проблеми в развитието на транспортната инфраструктура. Според анализи и официални данни страната пуска в експлоатация значително по-малко километри нови магистрали и за много по-висока цена в сравнение с други членки на Европейския съюз.
За периода 2020–2024 г. България е въвела в експлоатация едва около 39 км нови магистрални отсечки — далеч по-малко от съседните държави като Румъния (217 км), Чехия (188 км) и Унгария (123 км) за същия период. Ако тенденцията се запази, планираната магистрална мрежа може да остане недовършена дори до края на този век.
Експертите и пътните инженери посочват, че причините за това са липса на финансиране, забавени плащания към фирмите, политическа нестабилност, както и недостатъчен капацитет на пътно-строителните компании.
Цените за строеж на магистрали също са предмет на критика. Докато някои европейски страни успяват да поддържат относително умерени разходи за строеж на километър магистрала, случаи в България показват значително по-високи разходи. Например участъци на магистрали, планувани към средата на 2020-те, се оценяват на над 20–25 млн. евро на километър според данни, обсъждани в професионалната общност и общественото пространство.
Изграждането на ключови обекти, като магистрала Хемус, остава в застой с години — прихващането на основни участъци може да отнеме още години преди пълно завършване. Подобна е ситуацията и с отсечката Русе–Велико Търново, по която има подписани договори, но строителството все още не е започнало въпреки наличието на проекти и предварителни бюджети.
Активно обсъждане в обществото има и относно възможността за концесиониране или въвеждането на частно участие, за да се ускори темпът, вместо държавата да се опитва да финансира инфраструктурата изцяло сама — подход, който други страни прилагат по различни модели.
За разлика от България, която има около 875 км магистрали, румънската мрежа надхвърля 1 400 км, а правителството в Букурещ планира да добави над 250 км нови отсечки само през 2026 г., като използва както Европейски фондове, така и инструменти за ускоряване на проекти.
В Унгария въпреки по-малкия размер на страната се наблюдава по-динамично развитие на магистралната мрежа, включително прилагане на концесионни модели за изграждане и поддръжка на основни пътни артерии.
Според социологически проучвания над 70% от българите подкрепят изграждането на стратегически инфраструктурни проекти като магистрали, тунели и язовири, което подчертава общественото очакване за ускоряване на темповете на развитие.
Критиците на настоящия модел подчертават, че забавянето на инфраструктурни проекти не само ограничава икономическия потенциал, но и затруднява туризма, търговията и индустриалната мобилност, което е ключов фактор за устойчив растеж.
👉🏻 Последвайте Станция Земя във Facebook за още теми и анализи без излишен шум.
