Отказът на председателя на 51-вото Народно събрание Рая Назарян да поеме поста на служебен министър-председател предизвика серия от политически реакции и коментари в парламента. Темата стана водеща след среща на Назарян с президента Илияна Йотова във връзка с процедурата по назначаване на служебен премиер.
Пред журналисти Назарян заяви, че би имало съмнения за намеса в изборния процес, ако председател на Народното събрание бъде назначен за служебен министър-председател. С това тя на практика потвърди отказа си да заеме поста. Конституцията допуска председателят на парламента да бъде сред лицата, които могат да оглавят служебно правителство.
Очаква се президентът Йотова да проведе срещи и с останалите потенциални кандидати за служебен министър-председател. Процедурата се активира след неуспеха да бъде съставено редовно правителство.
Съгласно член 99, алинея 5 от Конституцията, когато не бъде постигнато съгласие за кабинет, държавният глава, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидат за служебен премиер, назначава служебно правителство и насрочва предсрочни избори в срок до два месеца.
Решението на Назарян породи коментари относно това коя фигура би била подходяща да поеме поста в настоящата политическа ситуация. От „Продължаваме промяната – Демократична България“ заявиха, че служебният министър-председател трябва да бъде максимално дистанциран от задкулисни политически влияния.
Съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Надежда Йорданова подчерта, че консултациите при президента трябва да бъдат задълбочени, а не формални. По думите ѝ служебният премиер следва да предложи работещ кабинет и да бъде независим от влиянието на Делян Пеевски. Тя допълни, че окончателният избор е в правомощията на президента.
Критики към възможността Рая Назарян да оглави служебно правителство дойдоха и от МЕЧ. Депутатът Христо Расташки заяви, че тя е сред неприемливите фигури за този пост. Според него подобни назначения биха задълбочили недоверието към институциите.
Расташки посочи, че според формацията му редица публични позиции са заети от лица, свързвани с Делян Пеевски и Бойко Борисов. Той добави, че единствената фигура, която според тях е по-отдалечена от подобни зависимости, е Андрей Гюров, който също е сред възможните кандидати.
След конституционните промени от 2023 г. президентът може да избира служебен министър-председател от т. нар. „домова книга“. В нея са включени общо десет длъжности. Сред тях са:
- Председателят на Народното събрание Рая Назарян
- Управителят на Българската народна банка Димитър Радев
- Подуправителите Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков
- Омбудсманът Велислава Делчева
- Заместник-омбудсманът Мария Филипова
- Председателят на Сметната палата – Димитър Главчев и заместник-председателите – Маргарита Николова и Силвия Къдрева
Политическите консултации продължават, а решението на президента за състава на служебното правителство се очаква в следващите дни.
Ако тази статия ви хареса, последвайте Станция Земя във Facebook за още теми и анализи без излишен шум.
Последвайте Станция Земя във Facebook за още теми и анализи без излишен шум.
