Тази година Уикипедия навършва 25 години – юбилей, който се превръща не просто в повод за равносметка, а в защита на човешкото знание във време, доминирано от алгоритми и изкуствен интелект. Най-голямата свободна онлайн енциклопедия в света отбелязва годишнината си с необичайно активна публична кампания, напомняща, че зад съдържанието ѝ стоят хора, а не машини.

С над 66 милиона статии на 342 езика, Уикипедия отдавна е сред основните инфраструктури на интернет. Само английската версия съдържа толкова много текст, че четенето ѝ от начало до край би отнело десетилетия. По данни на Pew Research платформата регистрира средно над 500 милиона преглеждания на ден, което я нарежда сред най-посещаваните сайтове в света.

По повод четвъртвековния си юбилей Уикипедия реши да напомни за себе си по нетипичен начин. През ноември фондацията зад проекта пусна т.нар. „brand anthem“ видео – рядък ход за платформа, която традиционно не рекламира. Във видеото се проследява мащабът на енциклопедията, ролята на стотиците хиляди доброволци и влиянието ѝ върху начина, по който работи интернет днес.

Посланието е директно: изкуственият интелект „учи“ от Уикипедия, търсачките я копират, а умните устройства я преразказват – често без потребителите да осъзнават източника. Кампанията, разработена с креативната агенция Kin, се оказва изненадващо успешна. По данни на фондацията видеото е гледано над 24 милиона пъти, довело е до 8% ръст в разпознаваемостта на марката и е донесло около 500 000 долара дарения.

От Wikimedia Foundation признават, че дълго време са подценявали нуждата да разказват собствената си история. За много хора Уикипедия е просто „инструмент“ – нещо, което винаги е там, но чийто човешки произход остава невидим. Именно това се опитва да промени юбилейната кампания.

На официалната си годишнина – 15 януари – Уикипедия публикува и документална поредица в социалните мрежи. В нея са представени доброволни редактори от различни части на света – от САЩ и Великобритания до Нигерия, Япония, Индия, Франция и Бразилия. Историите варират от лекар в Индия, писал статии за COVID-19, до британка, документирала историята на първата обществена градина с диви цветя в САЩ.

Изборът на участници не е бил лесен. Сред огромния брой доброволци екипът е търсил примери, които най-добре показват „човешката страна“ на проекта. Целта е била не просто да се разкажат лични истории, а да се покаже целият процес – редактиране, проверка, спорове и колективно изграждане на знание.

Този модел, основан на масово участие, има и доказан ефект. Изследване университета „Корнел“ показва, че колкото повече хора допринасят за дадена статия, толкова по-неутрално и балансирано става съдържанието ѝ – силен контраст с поляризацията, характерна за много други части на интернет.

Страница от Уикипедия с енциклопедична статия за галактиката Андромеда, показваща свободния достъп до научно знание онлайн.
Екран с енциклопедична статия в Уикипедия за галактиката Андромеда – пример за ролята на платформата като източник на свободно и проверено знание, създавано от доброволци по света. | Снимка: Wikimedia Foundation

Финансово Уикипедия също разчита на колективния принцип. Платформата се издържа основно от дарения, като средната сума е около 11 долара на човек. Тя остава една от малкото напълно безрекламни зони в интернет и не събира потребителски данни – рядкост сред най-посещаваните сайтове в света. След старта на кампанията близо 41% от даренията са дошли от хора, които подкрепят проекта за първи път.

Юбилеят обаче идва и на фона на сериозни предизвикателства. През 2025 г. над 88 милиарда преглеждания на съдържание в Уикипедия са били направени не от хора, а от уеб роботи и AI системи. В същото време платформата отчита спад на реалните посещения от потребители – тенденция, която фондацията свързва с възхода на генеративния изкуствен интелект и социалните мрежи. По-малко посещения означават и риск от по-малко нови редактори и дарители.

В отговор на тези промени търговското подразделение Wikimedia Enterprise обяви партньорства с компании като Amazon, Meta, Microsoft, Mistral AI и Perplexity. Те ще имат право да използват и разпространяват съдържание от Уикипедия за своите AI модели срещу условия, които целят да гарантират устойчивостта на проекта в бъдеще.

От фондацията подчертават, че проблемът не е в новите технологии, а в това, че често се забравя произходът на информацията. Данните, които изкуственият интелект обобщава за секунди, са резултат от десетилетия човешки дебати, редакции и проверки.

С кампанията за 25-годишнината си Уикипедия ясно заявява позиция: в епохата на изкуствения интелект тя иска да остане място, създавано и поддържано от хора. И именно в това вижда причината да продължи да бъде една от най-доверените и устойчиви платформи в глобалния дигитален свят.

Лого на Apple върху стъклената фасада на фирмен магазин в Хонконг.
Apple и ЕС в спор след провала на алтернативен магазин за приложенияТЕХНОЛОГИИ

Apple и ЕС в спор след провала на алтернативен магазин за приложения

Станция ЗемяСтанция Земя24.01.2026
Рекламни снимки на приложението NonUSA в AppStore
Как приложения за бойкот на САЩ се превърнаха в топ изтегляния в ДанияТЕХНОЛОГИИ

Как приложения за бойкот на САЩ се превърнаха в топ изтегляния в Дания

Станция ЗемяСтанция Земя22.01.2026
AirTag тракери на Apple с кожени калъфи в различни цветове
Apple пусна нов AirTag с 50% по-голям обхват и по-силен звукТЕХНОЛОГИИ

Apple пусна нов AirTag с 50% по-голям обхват и по-силен звук

Станция ЗемяСтанция Земя28.01.2026