Китайската икономика навлиза в самоподдържащ се цикъл на свръхпроизводство и спад на цените, от който излизането става все по-трудно. През последните седмици ръководството в Пекин за първи път открито признава мащаба на проблема, описвайки го с термина „инволюция“ – форма на разрушителна и безплодна конкуренция.
Както Политбюро на Китайската комунистическа партия, така и Държавният съвет сигнализират тревога за състоянието на индустриалния сектор. Вместо да използват понятието „свръхкапацитет“, налагано от западни анализатори, китайските власти говорят за „разпад на индустриалната екосистема“ заради безконтролни ценови войни.
В началото на юли партийното издание Qiushi предупреди, че хаотичната конкуренция вече унищожава цели отрасли. Малко по-късно Си Дзинпин призова за законово ограничаване на ниските цени и за извеждане от пазара на остарели производствени мощности. Впоследствие той публично обеща „разчупване на инволюцията“.
Най-яркият пример за кризата е автомобилната индустрия. В Китай работят около 150 производителя на леки автомобили, включително почти 100 местни компании. Агресивното сваляне на цените води до загуби за голяма част от тях. В същото време страната разполага с капацитет да задоволи над половината от световното търсене на пътнически автомобили.
Опитите на властите да овладеят ситуацията се движат в посока на административен контрол. Националните регулатори настояват за наблюдение и „стандартизиране“ на цените, особено при електромобилите. Предложените промени в Закона за цените целят директно ограничаване на конкуренцията – ход, който според икономисти не може да замени пазарните механизми.
Основният проблем остава прекомерният производствен капацитет. Местните власти продължават да подкрепят неефективни предприятия, защото затварянето им би задълбочило фискалните им проблеми. Данните показват спад в натоварването на фабриките, което поддържа натиска върху цените и печалбите.
Пред Пекин стоят три възможни източника на растеж – потребление, износ и инвестиции. Вътрешното потребление остава слабо, а ръководството избягва реформи, които биха дали повече икономическа свобода на домакинствата. Износът също се свива, тъй като САЩ и Европейският съюз ограничават достъпа до пазарите си чрез мита и търговски бариери.
Така инвестициите остават единственият реален инструмент за постигане на растеж. Секторите на недвижимите имоти и инфраструктурата вече са пренаситени, което насочва новите средства отново към производството. Това обаче задълбочава свръхкапацитета и подхранва нови ценови войни.
Според анализатори китайското ръководство е пропуснало възможността за по-мека трансформация на икономиката през предходното десетилетие. Днес преструктурирането би довело до продължителен спад, който властите не са готови да приемат. В резултат страната остава заключена в икономически „порочен кръг“, от който излизането изглежда все по-малко вероятно.
Последвайте Станция Земя във Facebook за още теми и анализи без излишен шум.
