България отбелязва най-слабия си резултат от повече от десетилетие насам в Индекса за възприятие на корупцията на международната организация Transparency International. В публикувания днес доклад за 2025 г. страната за втора поредна година понижава оценката си и слиза с три позиции до 84-о място сред общо 182 държави и територии.
С индекс от 40 точки от възможни 100 България достига най-ниското си равнище от 2012 г. насам – годината, в която организацията въвежда новата си методология за оценка. Това прави сегашния резултат най-слабия, измерван по действащите критерии. На същото ниво в класацията се нареждат още Унгария, Северна Македония, Буркина Фасо, Куба, Гвиана и Танзания, като България остава страната с най-нисък резултат в Европейския съюз.
В регионален контекст страната изостава и от други държави в Югоизточна Европа. Румъния е на 70-о място, Хърватия – на 63-о, а Словакия – на 61-о. В горната част на индекса традиционно доминират северните държави, като начело са Дания, Финландия и Сингапур, следвани от Нова Зеландия, Норвегия и Швеция
От Прозрачност без граници, българското национално представителство на Transparency International, посочват, че детайлният анализ за страната ще бъде представен допълнително. Общата картина обаче вече очертава тревожна тенденция – България е сред близо 50-те държави в света, които през последната година са влошили показателите си.
Докладът за 2025 г. подчертава, че в почти две трети от страните с отчетлив спад от 2012 г. насам се наблюдава и системно ограничаване на гражданските свободи – свободата на изразяване, сдружаване и мирни събрания. Според авторите това създава среда, в която независимите журналисти, неправителствените организации и подателите на сигнали за корупция са подложени на натиск, а корупционните практики остават по-трудно разкриваеми и по-слабо санкционирани.
В този контекст се припомня и вълната от граждански протести през 2025 г., включително в България, които международни медии и агенции свързаха с нарастващото обществено недоволство от модела на управление и липсата на ефективна отчетност. Особено активна роля в тези процеси играе поколението Z, което в редица страни с ниски оценки по индекса излезе на улицата с искания за реални антикорупционни действия.
Анализът на Transparency International очертава два основни модела на спад. Първият е дългосрочна и структурна ерозия на системите за почтеност, наблюдавана в страни като Унгария, Венецуела и Сирия, където корупцията постепенно се превръща в системен елемент на управлението. Вторият модел засяга държави с традиционно по-високи резултати, сред които САЩ, Франция и Обединеното кралство, където отслабването на контролните механизми и политическата поляризация увеличават рисковете от злоупотреби.
Наред с негативните тенденции докладът отчита и примери за устойчив напредък. Страни като Естония и Южна Корея демонстрират дългосрочно подобрение благодарение на последователни реформи, силни надзорни институции и цифровизация на публичните услуги. В други държави, сред които Украйна и Албания, напредъкът се дължи на активна роля на гражданското общество, макар тези процеси да остават крехки и уязвими.
За България заключението е еднозначно – продължаващото понижение в Индекса за възприятие на корупцията е сигнал за дълбоки структурни проблеми в управлението и върховенството на закона. Без реално укрепване на институциите, защита на гражданските свободи и ефективен контрол върху властта, рискът страната да затъне още по-дълбоко в групата на държавите със системна корупция остава напълно реален.👉🏻 Последвайте Станция Земя във Facebook за още теми и анализи без излишен шум.
