Ново изследване разкрива, че древни човешки популации в Южна Африка са живели изолирано почти 100 000 години. Това е довело до изключително различна генетична структура в сравнение с други хора.
Анализът се базира на геномите на 28 древни индивида, живели южно от река Лимпопо. Техните останки датират от преди 225 до около 10 000 години.
Учените установяват, че тези хора са имали генетичен профил извън диапазона на съвременните популации. Това означава, че те представляват крайна форма на човешко генетично разнообразие.
Според изследването, тази популация е останала изолирана поне до около VI век. Причината вероятно е комбинация от географски фактори и неблагоприятни условия на север от региона.
Изследователите предполагат, че природни бариери и климатични промени са ограничили контактите с други групи. Така генетичната им линия се е развивала самостоятелно в продължение на десетки хилядолетия.
Откритата „древна южноафриканска генетична компонента“ съдържа огромна част от човешкото разнообразие. Някои учени смятат, че около половината от генетичната вариация при Homo sapiens може да произхожда от подобни древни популации.
Уникалните генетични варианти включват гени, свързани с бъбречната функция и развитието на невроните. Това подсказва, че те може да са допринесли за адаптацията на човека към различни среди и за когнитивните способности.
Резултатите подкрепят теорията, че съвременният човек не е възникнал от една единствена популация. Вместо това еволюцията на Homo sapiens е резултат от комбиниране на различни регионални генетични линии.
Това променя класическата представа за човешкия произход и показва, че историята ни е по-сложна. Според учените, изучаването на древни геноми е ключово за разбирането на еволюцията на човека.


