Древната цивилизация на маите е успявала да предвижда слънчеви и лунни затъмнения с впечатляваща точност. Нови изследвания показват, че тези изчисления са базирани на сложни астрономически наблюдения и математически цикли.
Основният източник на знания е т.нар. Дрезденски кодекс – един от малкото запазени ръкописи на маите. В него са описани таблици, свързани с движенията на Луната и възможните периоди за затъмнения.
Маите използвали цикъл от около 405 лунни месеца. Това им позволявало да определят кога има повишена вероятност за затъмнения.
Тяхната система не посочвала точния ден, но очертавала периоди, в които явленията могат да се случат. За древна цивилизация това се счита за изключително научно постижение.
Учените смятат, че знанията са натрупвани чрез системни наблюдения на небето. Те били предавани между поколенията и комбинирани с календарни изчисления.
Астрономията при маите била тясно свързана с религията и ритуалите. Затъмненията често се възприемали като значими събития с духовно значение.
Съвременни анализи показват, че изчисленията от кодекса са много близки до днешните астрономически модели. Това доказва, че маите са разбирали цикличността на небесните процеси.
Според изследователите това откритие променя представите за научните знания в древните цивилизации. Маите се оказват едни от най-напредналите астрономи в историята.


