През последните години терминът алкална вода се превърна в истински хит в уелнес индустрията. Много хора вярват, че тя може да балансира киселинността в тялото и да лекува болести. Учените обаче призовават към по-внимателен поглед върху фактите. Основната разлика между обикновената и алкалната вода е в нивото на pH.
Стойността на pH измерва колко киселинно или алкално е дадено вещество по скала от 0 до 14. Чешмяната вода обикновено има неутрално pH около 7. За да се нарече една вода алкална, нейният показател трябва да бъде над 8 или 9. Това се постига чрез добавяне на минерали като калций, магнезий и калий.
Маркетинговите кампании често твърдят, че модерната диета прави телата ни твърде киселинни. Според поддръжниците, алкализирането на организма предотвратява рак и хронични възпаления. Биологията обаче работи по различен начин. Човешкото тяло стриктно поддържа pH на кръвта в тесни граници между 7.35 и 7.45. Бъбреците и белите дробове се грижат за този баланс постоянно.
Единственото доказано предимство на алкалната вода е свързано с киселинния рефлукс. Изследвания показват, че вода с pH 8.8 може да деактивира пепсина. Това е ензимът, който причинява парене в хранопровода. Въпреки това, прекомерната консумация може да неутрализира стомашната киселина, необходима за храносмилането.
Прекомерното алкализиране понякога води до кожни раздразнения или стомашни проблеми. Преди да преминете изцяло на такава напитка, се консултирайте с лекар. Обикновената филтрирана вода остава най-безопасният избор за хидратация за повечето хора. Балансираната диета е много по-ефективна от всяка „вълшебна“ вода на пазара.
