Светът е свикнал да следи известни вулкани като Етна или Везувий. Геолозите обаче предупреждават, че най-големият риск идва от по-малко известни места. Т.нар. скрити вулкани представляват мрежа от потенциални огнища, които остават извън обсега на общественото внимание. Тяхното активиране може да парализира световната икономика и транспортните връзки за броени часове.
Според нови проучвания, много от тези критични точки се намират в тесни морски проходи. Един от най-рисковите райони е Индонезийският архипелаг. Изригване в близост до Малакския проток би спряло около 40% от глобалната търговия. Това би довело до хаос в доставките на стоки и горива по целия свят.
Проблемът се задълбочава от факта, че много скрити вулкани не се наблюдават активно. Техническото оборудване за мониторинг е съсредоточено главно върху сушата. Подводните структури обаче могат да предизвикат цунами и огромни облаци от пепел. Последната би принудила авиокомпаниите да приземят флотилиите си над цели континенти. Подобен сценарий вече бе видян през 2010 г. с исландския вулкан Еяфятлайокутъл.
Експертите по управление на риска подчертават нуждата от по-добра подготовка. Глобалната свързаност ни прави уязвими дори при сравнително малки изригвания в ключови точки. Пепелта може да унищожи реколти и да блокира цифровата комуникация през сателити. Така едно локално природно събитие бързо се превръща в световна хуманитарна и финансова криза.
Инвестициите в сателитно наблюдение и сензори под морското равнище са от решаващо значение. Трябва да разберем къде точно се намират тези скрити вулкани, преди да се събудят. Само чрез международно сътрудничество можем да изградим устойчиви вериги за доставки. Времето за действие е сега, докато природата все още ни дава възможност за превенция.
